Brainviolence

Замисляли ли сте се, че в магазина всичко е ясно и първосигнално: онова парче диня; маска за боядисана коса; тази торта, със шоколадовата глазура...И това си е вашата торта.

И не, че се правя на Кари Братшоу, но

How do we recognize Mr. Right?

Общувам нормално с малко жени.Една от тези, с която разговарям най-често обича да казва по детски за новите си връзки „Ама, той е различен”.След няколко седмици натъпкваме обратно порозовялото й от чувства мислене в бутилки с мента и заедно псуваме баналната еднаквост на всички мъже.

Дали съществувт моменти като този да спре времето; да видиш целия остатък от живота си за секунди с някого; да светне лампичката?

Американците рядко говорят умно.Имам един колега обаче, чиято лампичка светна толкова силно в разговор за тогавашната му приятелка, че го чух да казва:
„She’s not Ms. Right, she’s Ms.Right Now.....”

Като цяло не одобрявам семантиката на някои приказки.Те възпитават момиченцата още от утробата, че има принц, има и кон и те са само една възможна комбинация от принц и кон по всички светове, които трябва да чакат.Ако ще цял живот.
Аз също съм момиче и на мен също ми е четена книжката със стереотипната принцеса, затворена в кула.

Aко редуцираме всяка ситуация или мисъл, ще открием, че тя се свежда само до нашия избор.Избор да влезем в голямата чакалня или да ни светне колко е важен човекът, с когото се събуждаме днес.

Или да се замислим за всеки един, който е преминал през нас, дал ни е нещо или ни е отнел и ние вече не сме същите и рамката ни също е с други очертания.Докато чакаме можем да се опитаме да избягаме от егото си и да осъзнаем, че ние също сме в кутията с парченцата от любовния пъзел.Нас също някой ни търси, чуди се дали съществуват половинки и дали времето спира.

А нашата рамка отдавна не е същата.

Неговата също.