Brainviolence

Много ми се искаше следващата ми публикация да разказва новата теория, до която достигнах снощи- лежерна и смилаема тема за това защо всъщност Човеците все още не е измислили как да правят секс, посредством ушните миди.Обещавам, че ще се потрудя след пътуването ми до Белене (?!?!), но вместо това сега ви предлагам далеч по-тривиални неща.

Не ми се случва често,но май се изгубих сериозно в един човек:).Той всъщност е голямо дете, а аз все по-често му казвам „чичко”.От известно време се усмихвам безпричинно и изключително идиотски и съм се улавяла да мисля шизоидно за себе си в множествено число.

Всичко това е невероятно захаросано и красиво.И щеше да бъде.Но,

It’s Friday and we need to talk.

Странно е, даже още по-невероятно, но се случва така, че олмост еври фрайдей говорим- за нас, за изискващите си характери...за вчера.

Нещата не се случват- ние ги правим...и защо ги правим именно в петък?

Често оставяме работата си за после;
епилацията за някой друг път, защото днес ще боли много;
...от утре съм на диета....

По отношение на разговорите отлагането на конфронтацията е почти задължително.Замълчаваш си, защото моментът е егати неподходящия момент, егото е обидено и се затваря в спасително мълчание.И е неудобно тихо... до петък: последен работен ден за сърдитите мисли.Ама тогава вече е петък, често 13-ти.

Да си призная честно- бе аз обичам дори този особен петъчен ритуал.Обичам да знам, че ми пука и че това е диалог.

Утре е петък и слва богу, ние вероятно ще говорим:)

И всичкото е захарозово и красиво.