Brainviolence

Когато реших, че имам нужда да изливам мислите си тук, взех твърдото решение, че няма да коментирам нещо, което се е случило в публичното пространство преди 3 часа. И същите мнения биха могли да бъдат прочетени в още сто блога. Искаше ми тук да присъстват нещо като опити за къси разкази или есета, с които да ангажирам и провокирам само собствената си шизофрения. Миналата седмица обаче се случи нещо, което за пореден път ме накара да се почувствам истински дискриминирана.Въпреки собствената си шизофрения.

Това е само повод, но днес тук ще се защитавам от всички майки и всички дечица.

Сдружение „Настоящи и бъдещи майки” излезе с петиция в подкрепа на майчинството. Подробно можете да се запознаете с аргументите, но като цяло есенцията е, че жените настояват за удължаване срока на платеното майчинство от 315 на 410 дни. Да оставим на страна въпроса каква малка плюнка всъщност са 95 дни- като част от календарната година или от развитието на човека като цяло. Да оставим настрана и чисто социалния аспект от чувството ми, че ме дискриминират по най-отвратителен начин: ами ако от българското „общество” извадим пенсионери, хора с увреждания, майки, деца и младежи в нетрудоспособна възраст, сираци, трайно или не толкова трайно безработни и всички циганки с вързопи/четки за миене на стъкла по всички кръстовища на тая вселена.... Чисто рационалния разум и логика водят до там, че аз (като засегната и представителна част на тези които могат и не ги мързи да работят) издържам цялата група по-горе. Ами аз не съм избрала да правя свирки на богати мъже срещу кичур коса и две цици- всеки ден ходя на работа, плащам си (и ме боли) данъците и удръжките и нямам право да претендирам за облекчения и удължаване на срокове. Нещата са каквито са.Но както казах- да оставим чисто социалния аспект на моя собствен дребен проблем.

Слънчеви моменти от лятото си изкарах на къмпинг „Юг”. Къмпинг като къмпинг, не ми се случва за първи път- запознати сме с порядките и „етиката” на това да си в къмпинг. За разлика от „Градина” разстоянието между отделните палатки беше достатъчно голямо, за да се паркират две коли. Съседите ни - семейство с бебе, явно достатъчно голямо, за да ходи вече на море. Налагаше ми се да се концентрирам и дори да медитирам, за да мога да чуя радиото или песен, която ми се слуша в момента....Бебето спи, нали разбирате.

Защо, когато аз правя секс в жилищен блок и леглото скърца това е проблем, защото някъде може да спи бебе, а в Студентски град няма легло, което да не скърца? И аз не бих могла да си избирам дали да спя или да слушам?

Защо аз трябва да си паля цигарата от седмия път, тъй като запалката е със „защита от деца”?

Защо трябва да се боря с контакта заради същата защита, за да си включа кабела вътре?

Защо, когато аз си почивам, а бебетата реват не мога да отправя забележка?

И защо, по дяволите, всички бременни ходят на мол, докато аз съм в обедна почивка?  (работя срещу него, не че ме влече)

Има един много сходен с моя проблем епизод на „Сексът и градът”. Кари се чувства също толкова дискриминирана по отношение на подаръците, които трябва да прави на всичките си семейни приятели. Аз осъзнавам, че не живея в сериал, но в случая се чувствам също толкова лично и пряко засегната. И не, при мен не е било същото, когато аз съм била малка. Защото още помня как Миро Дебелия ме млатеше пред блока, а мама и тате казваха- „те са деца, ще им мине...”

Осъзнавам и грубоватия тон (е да де- ама те са бебета все пак и други такива упреци от страна на моя Свръх Аз)... 

Ако реша да имам деца някой ден рискувам Кармата така да ме удари, че всички хора на планетата да решат да правят секс на скърцащи легла, докато моите чеда спят с потекла от устичките слюнчица.

И всички настоящи и бъдещи майки ще бъдат щастливи и в състояние на ривендж!

Не знам как се получава, но почти за всеки момент от живота ми има песен на Massive Attack, чийто текст пасва много умело на настроенията ми и нещата, които ми се случват. Като я чуеш мелодията и все едно точно за теб е написана. Винаги го има този момент.

Коледата толкова наближава, че вече  направо ме е страх колко бързо минава времето. Нали знаете, жените имаме много странни склонности. И аз в началото на декември сядам и решавам, че няма друго по-подходящо време за правене на равносметки. Обещавам да публикувам скоро по-ярките моменти от жалко незабележимата ми 2008. Сега обаче много ми се иска да ви обърна внимание на няколко задължителни манджи, с които ще се намажа на 24, 25, 26.... декември.

Не е ставало дума, но аз съм от Видин. Тате готви светлинно по-вкусно от мама- по много и мазно. Ям ги веднъж годишно, но няма по-хубави пълнени чушки с боб. Просто няма. Идеята е да са печени след като са били напълнени и то в глинено гърненце.

На Бъдни вечер принципно се държим доста псевдо родолюбиво и винаги някой прави домашна питка. Много е важно у дома да мирише на пресен хляб. Допълваме картинката със сармички и някой друг тиквеник с мнооого захар и канела. Баницата е с късемти за здраве, щастие, любов и други разни такива, които зависят от това кого съм довела на гости. Поканих Сашето и честно-  иска ми се никога повече да не каня другиго освен него или да ям самичка по Коледа.

...Чушките са такъв генератор на газове, че един не е достатъчен.

Снощи вървях по улицата с най-топлата ръка в моята и бях по ризка. Днес се събудих с такава гледка (... и със същата ръка). Под ботушите ми вече скърца, мирише на свеж студ и повечето светофари не работят.

От друга страна аз имам горделиво чувство по отношение на собствените си финанси. Помня почти всички пъти, в които съм позволявала на мъж да ми плати сметката. Винаги съм била гнусно евтина за социалната ми роля на жена и сексуален обект, който трябва да бъде ухажван. Много често дори се вътря.

Тази вечер обаче бушонът гърмя шест пъти и аз всъщност спрях да забравям за луфта в дограмата, за вероятно 30-годишния паркет и недоволството просто започна да приижда на талази. Баси, аз съм жена и трябва да се възползвам- търся некой да ме купи.

Обичам лилавото и раздвижения интериор:

Не знам, ама все си мислех, че няма Съдба, на мен не „ми е писано” и хич не съществуват знаци. Денят ми този понеделник обаче мина изцяло под знака на Селинджър. Първо съвсем убедено, неподкупно и по съвест и сърце гласувах за „Зимата на нашето недоволство” в сайта на Голямото четене (Велика книга, е**ла си е майката просто!!!)

След известна доза размисъл реших, че трябва да пусна още един глас- за „Спасителят в ръжта”- е така, за да не се чувства Холдън дискриминиран и низвергнат.

Това, на което бяха свидетел очите ми по-късно през същия този понеделник направо утрепа и остатъците от Видинската ми надежда за спасение. За съжаление нямах с какво да снимам и поствам снимка от друг блог. Тук провинциалната ми натура, явно доста обидена, замлъква и вдъхновението остава изцяло във вашите топли и уютни софийски домове.

От известно време анализирам зависимостите си, които слава богу, вече не са на 17-годишна. Общо взето много се кефя на варени гевреци, от тези в кафявите чували и особено ако са по-сурови.Почти съм пристрастена към цигари, www.last.fm, а рамото на Сашо, точно в онзи момент, когато вечер заспивам доволна е най-топлото нещо на света.

Има обаче едно друго нещо, което всяка сутрин наливам на равни дози в чашата с гореща вода, за да се събудя също толкова доволна. Dutch Lady е кондензирано мляко и прави вкусът на утрото неописуемо вкусен. За мое голямо учудване един сърч в нета открива само корпоративните сайтове от Малайзия и Виетнам, а асортиментът е неподходящо голям за размерите на България. Млякото е бъкано с полезни вещества и е богато на протеини, калций и витамин В, а в рубриката с хранителни факти можете да откриете инфо за дневните нужди на нашия огранизъм.

Dutch Lady обикновено присъства на най-забутаните рафтове и не се намира във всяка квартална бакалия. Лесно се разпознава по синята консервна кутия, която за съжаление няма удобен механизъм на отваряне. Кондензираното мляко обикновено се предлага в два варианта- именно това, което прави от кафето ми съвсем нов експириънс и подсладено, което изглежа (а и има) вкус на смола. Така че с малко осторожност при избора няма как да не откриете мекия и плътен вкус на това да се събуждаш малко по-щастлив.

Сутринта толкова не ми се ставаше, ама толкова...Досада и повсеместна апатия. Баси, не мога повече да ходя на работа. Писна ми и искам да си тропкам с крачето и да си мрънкам…Мисля, че е крайно време вече да стана принцеса пъъък.

Ето какво отговаря Гугъл на всички момиченца в депресия и цикъл на въпроса „How to become a princess?”.

Това кралство е създадено единствено и само, за да задоволява розовите капризи на кифли като мен. В момента нацелваме намаление и за неприличната за принцеско посвещение сума от $39.9 получаваме малка сладка тиарка и сертификат за потекло. Днес нещо сайта не се отваря и се фрустрирам допълнително- таман открих начин и Съдбата ми отнема шансовете.

Друите опции са още по-меланхолични и също толкова непостижими-тридневна сватба с арабин (по възможност шейх) или ако успеете- просто накарайте родителите ви да си купят държава. Ако не става- купете своя собствена.