19.11.08
От друга страна аз имам горделиво чувство по отношение на собствените си финанси. Помня почти всички пъти, в които съм позволявала на мъж да ми плати сметката. Винаги съм била гнусно евтина за социалната ми роля на жена и сексуален обект, който трябва да бъде ухажван. Много често дори се вътря.

Много държа бъдещия ми дом да е оборудван с барплот и кътче за лаф с многобройните гости, които ще каня:

Банята трябва да е просторна, със задължителен акцент върху детайлите:

Не че не си падам по уюта на дъвените фамилни къщи, но предлагам все пак това да е съботно-неделна опция:

Това е мееега тежко, но поне ще си е мое и ич няма да ми пука да правя корекции, където сметна за необходимо. Средновековният привкус в хола привлича с романтичен намек за времена на чест и достойнство, от които аз днес официално се отказвам. Забелязвам, че липсват прозорци, но това ме вдъхновява още повече. Банята много напомня лятна вила в Санторини- уважаеми сър, със сигурност ще спестите разходи за водене на почивки и екскурзии. Големият просторен балкон (52.17 кв.м., камон!) позволява от време на време да ви въртя кифтаци и шишчета, за да се чувствате обгрижен и обичан.
Гледам, че мястото дори има и нещо като конюшна (фотос N10)...
Етикети: Гняв