Brainviolence

Когато реших, че имам нужда да изливам мислите си тук, взех твърдото решение, че няма да коментирам нещо, което се е случило в публичното пространство преди 3 часа. И същите мнения биха могли да бъдат прочетени в още сто блога. Искаше ми тук да присъстват нещо като опити за къси разкази или есета, с които да ангажирам и провокирам само собствената си шизофрения. Миналата седмица обаче се случи нещо, което за пореден път ме накара да се почувствам истински дискриминирана.Въпреки собствената си шизофрения.

Това е само повод, но днес тук ще се защитавам от всички майки и всички дечица.

Сдружение „Настоящи и бъдещи майки” излезе с петиция в подкрепа на майчинството. Подробно можете да се запознаете с аргументите, но като цяло есенцията е, че жените настояват за удължаване срока на платеното майчинство от 315 на 410 дни. Да оставим на страна въпроса каква малка плюнка всъщност са 95 дни- като част от календарната година или от развитието на човека като цяло. Да оставим настрана и чисто социалния аспект от чувството ми, че ме дискриминират по най-отвратителен начин: ами ако от българското „общество” извадим пенсионери, хора с увреждания, майки, деца и младежи в нетрудоспособна възраст, сираци, трайно или не толкова трайно безработни и всички циганки с вързопи/четки за миене на стъкла по всички кръстовища на тая вселена.... Чисто рационалния разум и логика водят до там, че аз (като засегната и представителна част на тези които могат и не ги мързи да работят) издържам цялата група по-горе. Ами аз не съм избрала да правя свирки на богати мъже срещу кичур коса и две цици- всеки ден ходя на работа, плащам си (и ме боли) данъците и удръжките и нямам право да претендирам за облекчения и удължаване на срокове. Нещата са каквито са.Но както казах- да оставим чисто социалния аспект на моя собствен дребен проблем.

Слънчеви моменти от лятото си изкарах на къмпинг „Юг”. Къмпинг като къмпинг, не ми се случва за първи път- запознати сме с порядките и „етиката” на това да си в къмпинг. За разлика от „Градина” разстоянието между отделните палатки беше достатъчно голямо, за да се паркират две коли. Съседите ни - семейство с бебе, явно достатъчно голямо, за да ходи вече на море. Налагаше ми се да се концентрирам и дори да медитирам, за да мога да чуя радиото или песен, която ми се слуша в момента....Бебето спи, нали разбирате.

Защо, когато аз правя секс в жилищен блок и леглото скърца това е проблем, защото някъде може да спи бебе, а в Студентски град няма легло, което да не скърца? И аз не бих могла да си избирам дали да спя или да слушам?

Защо аз трябва да си паля цигарата от седмия път, тъй като запалката е със „защита от деца”?

Защо трябва да се боря с контакта заради същата защита, за да си включа кабела вътре?

Защо, когато аз си почивам, а бебетата реват не мога да отправя забележка?

И защо, по дяволите, всички бременни ходят на мол, докато аз съм в обедна почивка?  (работя срещу него, не че ме влече)

Има един много сходен с моя проблем епизод на „Сексът и градът”. Кари се чувства също толкова дискриминирана по отношение на подаръците, които трябва да прави на всичките си семейни приятели. Аз осъзнавам, че не живея в сериал, но в случая се чувствам също толкова лично и пряко засегната. И не, при мен не е било същото, когато аз съм била малка. Защото още помня как Миро Дебелия ме млатеше пред блока, а мама и тате казваха- „те са деца, ще им мине...”

Осъзнавам и грубоватия тон (е да де- ама те са бебета все пак и други такива упреци от страна на моя Свръх Аз)... 

Ако реша да имам деца някой ден рискувам Кармата така да ме удари, че всички хора на планетата да решат да правят секс на скърцащи легла, докато моите чеда спят с потекла от устичките слюнчица.

И всички настоящи и бъдещи майки ще бъдат щастливи и в състояние на ривендж!