Brainviolence

Горе-долу ми е ясно какво би казал Фройд, но подготвям серия постове за кучета. Това са портрети за характери, нрави и кучешката логика на поведението...

...Или "Сашето е от свестен, по-свестен!"

За мен Коледа беше вчера. Нямаше сняг и свински пържоли, но не можах да изтрая още 10 дни, за да получа/раздам подаръци.Снощи диското се засели в дома ми.

Когато женското у мен взе да се обажда и с него да се развива естетическата ми нагласа към нещата реших, че някой ден ще имам диско-топка. Ама такава, истинска. Телефонът ми е голямо дърво и не мога да предам ефирното усещане, че стаята ми прилича на публичен дом, но спя точно под една от сбъднатите си мечти.

Пробвах с всякаква музика- радио Алфа, Steve Lawler, Barry White, Bonеy M...всичко, ама всичко влиза много добре. А сега- представете си, че сте мастъра на ролковите кънки, почти не можете да дишате от лак за коса и бъдете поздравени с мелодията по-долу.

Всички заедно! Ръцете горе! Не ви чувам на последния ред!

Освен че става ясно, че кака ползва Chrome, от снимката (не)ясно се вижда скрийншот с манджа от blogcatalog.bg, до който пише „Позиция 1”. Не съм много навътре с нещата и не ми стана ясно как с едно уникално посещение и рейтинг 8 Brainviolence се класира така...Ама пък ми е кеф...

Още едно от общите ми неща с Ралето е ,че и двете не ядем месо. Вчера вечеряхме в индийски ресторант. Впечатленията ми са доста противоречиви- мястото почти не се отоплява, сервитьорките носят дънки, непрекъснато шушукат и бас ловя, че през цялото време се чудеха дали сме лесбийки или не сме. Вентилацията също не работи добре и по дрехите лесно би се познало къде сте били. Да не говорим, че беше толкова тъмно, че снимките, които направих са неизползваеми.

Към по-съществената част....Поръчахме черна леща или Даал Макни. Това е едно от нещата, които могат да бъдат емблема на индийската кухня за чужденците. Лещата беше приготвена много добре; изядохме си я цялата.  

Задължително е да опитате индийски хляб- наанове или парати. Аз се отдадох на пудина парата (хляб от черно брашно с мента), която не беше достатъчно намазнена.

В комбинация с ориз с кимион нещата се развиха много добре. Набухахме се и след това се затъркаляхме обратно към живите си животи- Ралето отиде да пие, а аз да спя.

На практика 1 година (в повечето случаи) е 365 дни.Това са също 525600 минути, около 2900 часа сън или към 7500 цигари, ако пушите колкото мен.

В днешния разказ историята е почти толкова кичозна, колкото и тортата на снимката пред вас.

Всъщност нещата са доста банални - с Ралица сме се запознали преди точно една година и чисто и просто решихме да отидем и да се наплюскаме в Тадж Махал. Утре ще информирам дали и доколко съм се продрискала. Но сега историята е друга.

С другото Ралченце прекарвам всеки работен ден. Отношенията ни граничат с чистата форма на истерията, понякога се караме като стари любовници, а тя си въобразява, че ми е майка и ме дърпа, за да пресичам улицата безопасно. На моменти се случва нещата да вървят гладко и седмичните ни вибрации да кореспондират. Прозаичната истина е, че същностите ни са толкова еднакви, че дори кръвните ни изследвания се разминават само с по милимунда. Честно!

Ралето е пич; псува малко по-честичко от мен и сънува, че издава руски визи. Може да не харесвам камари с неща/хора в работата си, но се кефя, че с Ралето се търпим и че от дясно седи една кифла, която ръмжи както никой друг не може.  

Честито, Дарлинг! We did it!

На пръв поглед това са Шон Пен и Мадона. На пръв поглед те са млади, влюбени и облечени странно.На пръв поглед това е просто папарашки момент.

С малко по-въоръжено око- тази снимка е от августовския брой на L’europeo- първият брой на изданието, който прочетох. На един дъх, наведнъж, жадна..

Почти никога не съм купувала женски списания с реклами на червила и превръзки на всяка втора страница. Навремето за кратко и снобски четях Егоист. Откровено бях попаднала в липса на периодични издания.Сега съм радостна, че има художествена публицистика, която в същото време не е просто хартия.

Опитайте! Новият брой е на тема “RE: Всичко се връща”, а следващият ще излезе през февруари. Ако решите да сключите абонамент за 2009, от редакцията безмилостно ще ви подарят цялата колекция от издания (4 бр.), излизали през 2008.

Най-искрените ми чувства към екипа на списанието. Иска ми се никой никога да не казва „Ебаси, развалили са Леуропеото!”.