Brainviolence

Много ми се искаше следващата ми публикация да разказва новата теория, до която достигнах снощи- лежерна и смилаема тема за това защо всъщност Човеците все още не е измислили как да правят секс, посредством ушните миди.Обещавам, че ще се потрудя след пътуването ми до Белене (?!?!), но вместо това сега ви предлагам далеч по-тривиални неща.

Не ми се случва често,но май се изгубих сериозно в един човек:).Той всъщност е голямо дете, а аз все по-често му казвам „чичко”.От известно време се усмихвам безпричинно и изключително идиотски и съм се улавяла да мисля шизоидно за себе си в множествено число.

Всичко това е невероятно захаросано и красиво.И щеше да бъде.Но,

It’s Friday and we need to talk.

Странно е, даже още по-невероятно, но се случва така, че олмост еври фрайдей говорим- за нас, за изискващите си характери...за вчера.

Нещата не се случват- ние ги правим...и защо ги правим именно в петък?

Често оставяме работата си за после;
епилацията за някой друг път, защото днес ще боли много;
...от утре съм на диета....

По отношение на разговорите отлагането на конфронтацията е почти задължително.Замълчаваш си, защото моментът е егати неподходящия момент, егото е обидено и се затваря в спасително мълчание.И е неудобно тихо... до петък: последен работен ден за сърдитите мисли.Ама тогава вече е петък, често 13-ти.

Да си призная честно- бе аз обичам дори този особен петъчен ритуал.Обичам да знам, че ми пука и че това е диалог.

Утре е петък и слва богу, ние вероятно ще говорим:)

И всичкото е захарозово и красиво.

Замисляли ли сте се, че в магазина всичко е ясно и първосигнално: онова парче диня; маска за боядисана коса; тази торта, със шоколадовата глазура...И това си е вашата торта.

И не, че се правя на Кари Братшоу, но

How do we recognize Mr. Right?

Общувам нормално с малко жени.Една от тези, с която разговарям най-често обича да казва по детски за новите си връзки „Ама, той е различен”.След няколко седмици натъпкваме обратно порозовялото й от чувства мислене в бутилки с мента и заедно псуваме баналната еднаквост на всички мъже.

Дали съществувт моменти като този да спре времето; да видиш целия остатък от живота си за секунди с някого; да светне лампичката?

Американците рядко говорят умно.Имам един колега обаче, чиято лампичка светна толкова силно в разговор за тогавашната му приятелка, че го чух да казва:
„She’s not Ms. Right, she’s Ms.Right Now.....”

Като цяло не одобрявам семантиката на някои приказки.Те възпитават момиченцата още от утробата, че има принц, има и кон и те са само една възможна комбинация от принц и кон по всички светове, които трябва да чакат.Ако ще цял живот.
Аз също съм момиче и на мен също ми е четена книжката със стереотипната принцеса, затворена в кула.

Aко редуцираме всяка ситуация или мисъл, ще открием, че тя се свежда само до нашия избор.Избор да влезем в голямата чакалня или да ни светне колко е важен човекът, с когото се събуждаме днес.

Или да се замислим за всеки един, който е преминал през нас, дал ни е нещо или ни е отнел и ние вече не сме същите и рамката ни също е с други очертания.Докато чакаме можем да се опитаме да избягаме от егото си и да осъзнаем, че ние също сме в кутията с парченцата от любовния пъзел.Нас също някой ни търси, чуди се дали съществуват половинки и дали времето спира.

А нашата рамка отдавна не е същата.

Неговата също.

Странно е, но един от последните ми постове бе изцяло ангажиран с един вибратор....Хюдж, джайгентик монста-вибратор.

И след това изчезнах за има-няма половин година.Не, вътрешностите ми са по местата си, цяла съм и се чувствам относително спокойна.

За тези няколко месеца се промениха много неща.Често обикновените навици се променят- смених работата си, отдадох се на нова марка разтворимо кафе и в много отнoшения замених самобръсначката с епилатор.Нуждата от секс обаче остава фундаментална и дори да се опитваме да я задоволим със сладолед, обувки или бутилки водка по Софийските барове – от всяко дърво свирка не става. Да, когато жената е сама коефициентът на изобретателност се завишава драстично, но все пак има правила на (само)удоволствието, които е важно да помним.Намерих този чеклист и се изненадах колко е приложим всъщност към настроението на днешните ми дрски тук.