29.11.08
Когато реших, че имам нужда да изливам мислите си тук, взех твърдото решение, че няма да коментирам нещо, което се е случило в публичното пространство преди 3 часа. И същите мнения биха могли да бъдат прочетени в още сто блога. Искаше ми тук да присъстват нещо като опити за къси разкази или есета, с които да ангажирам и провокирам само собствената си шизофрения. Миналата седмица обаче се случи нещо, което за пореден път ме накара да се почувствам истински дискриминирана.Въпреки собствената си шизофрения.
Това е само повод, но днес тук ще се защитавам от всички майки и всички дечица.
Сдружение „Настоящи и бъдещи майки” излезе с петиция в подкрепа на майчинството. Подробно можете да се запознаете с аргументите, но като цяло есенцията е, че жените настояват за удължаване срока на платеното майчинство от 315 на 410 дни. Да оставим на страна въпроса каква малка плюнка всъщност са 95 дни- като част от календарната година или от развитието на човека като цяло. Да оставим настрана и чисто социалния аспект от чувството ми, че ме дискриминират по най-отвратителен начин: ами ако от българското „общество” извадим пенсионери, хора с увреждания, майки, деца и младежи в нетрудоспособна възраст, сираци, трайно или не толкова трайно безработни и всички циганки с вързопи/четки за миене на стъкла по всички кръстовища на тая вселена.... Чисто рационалния разум и логика водят до там, че аз (като засегната и представителна част на тези които могат и не ги мързи да работят) издържам цялата група по-горе. Ами аз не съм избрала да правя свирки на богати мъже срещу кичур коса и две цици- всеки ден ходя на работа, плащам си (и ме боли) данъците и удръжките и нямам право да претендирам за облекчения и удължаване на срокове. Нещата са каквито са.Но както казах- да оставим чисто социалния аспект на моя собствен дребен проблем.
Слънчеви моменти от лятото си изкарах на къмпинг „Юг”. Къмпинг като къмпинг, не ми се случва за първи път- запознати сме с порядките и „етиката” на това да си в къмпинг. За разлика от „Градина” разстоянието между отделните палатки беше достатъчно голямо, за да се паркират две коли. Съседите ни - семейство с бебе, явно достатъчно голямо, за да ходи вече на море. Налагаше ми се да се концентрирам и дори да медитирам, за да мога да чуя радиото или песен, която ми се слуша в момента....Бебето спи, нали разбирате.
Защо, когато аз правя секс в жилищен блок и леглото скърца това е проблем, защото някъде може да спи бебе, а в Студентски град няма легло, което да не скърца? И аз не бих могла да си избирам дали да спя или да слушам?
Защо аз трябва да си паля цигарата от седмия път, тъй като запалката е със „защита от деца”?
Защо трябва да се боря с контакта заради същата защита, за да си включа кабела вътре?
Защо, когато аз си почивам, а бебетата реват не мога да отправя забележка?
И защо, по дяволите, всички бременни ходят на мол, докато аз съм в обедна почивка? (работя срещу него, не че ме влече)
Етикети: Гняв
Не знам как се получава, но почти за всеки момент от живота ми има песен на Massive Attack, чийто текст пасва много умело на настроенията ми и нещата, които ми се случват. Като я чуеш мелодията и все едно точно за теб е написана. Винаги го има този момент.
Етикети: Сърдечно-съдови
28.11.08
Коледата толкова наближава, че вече направо ме е страх колко бързо минава времето. Нали знаете, жените имаме много странни склонности. И аз в началото на декември сядам и решавам, че няма друго по-подходящо време за правене на равносметки. Обещавам да публикувам скоро по-ярките моменти от жалко незабележимата ми 2008. Сега обаче много ми се иска да ви обърна внимание на няколко задължителни манджи, с които ще се намажа на 24, 25, 26.... декември.
Не е ставало дума, но аз съм от Видин. Тате готви светлинно по-вкусно от мама- по много и мазно. Ям ги веднъж годишно, но няма по-хубави пълнени чушки с боб. Просто няма. Идеята е да са печени след като са били напълнени и то в глинено гърненце.
На Бъдни вечер принципно се държим доста псевдо родолюбиво и винаги някой прави домашна питка. Много е важно у дома да мирише на пресен хляб. Допълваме картинката със сармички и някой друг тиквеник с мнооого захар и канела. Баницата е с късемти за здраве, щастие, любов и други разни такива, които зависят от това кого съм довела на гости. Поканих Сашето и честно- иска ми се никога повече да не каня другиго освен него или да ям самичка по Коледа.
...Чушките са такъв генератор на газове, че един не е достатъчен.
Етикети: Полезно
22.11.08
Снощи вървях по улицата с най-топлата ръка в моята и бях по ризка. Днес се събудих с такава гледка (... и със същата ръка). Под ботушите ми вече скърца, мирише на свеж студ и повечето светофари не работят.
Етикети: Сърдечно-съдови
21.11.08
Етикети: Полезно
19.11.08
От друга страна аз имам горделиво чувство по отношение на собствените си финанси. Помня почти всички пъти, в които съм позволявала на мъж да ми плати сметката. Винаги съм била гнусно евтина за социалната ми роля на жена и сексуален обект, който трябва да бъде ухажван. Много често дори се вътря.

Много държа бъдещия ми дом да е оборудван с барплот и кътче за лаф с многобройните гости, които ще каня:

Банята трябва да е просторна, със задължителен акцент върху детайлите:

Не че не си падам по уюта на дъвените фамилни къщи, но предлагам все пак това да е съботно-неделна опция:

Това е мееега тежко, но поне ще си е мое и ич няма да ми пука да правя корекции, където сметна за необходимо. Средновековният привкус в хола привлича с романтичен намек за времена на чест и достойнство, от които аз днес официално се отказвам. Забелязвам, че липсват прозорци, но това ме вдъхновява още повече. Банята много напомня лятна вила в Санторини- уважаеми сър, със сигурност ще спестите разходи за водене на почивки и екскурзии. Големият просторен балкон (52.17 кв.м., камон!) позволява от време на време да ви въртя кифтаци и шишчета, за да се чувствате обгрижен и обичан.
Гледам, че мястото дори има и нещо като конюшна (фотос N10)...
Етикети: Гняв
17.11.08
Не знам, ама все си мислех, че няма Съдба, на мен не „ми е писано” и хич не съществуват знаци. Денят ми този понеделник обаче мина изцяло под знака на Селинджър.
След известна доза размисъл реших, че трябва да пусна още един глас- за „Спасителят в ръжта”-

Етикети: Гняв
13.11.08

От известно време анализирам зависимостите си, които слава богу, вече не са на 17-годишна. Общо взето много се кефя на варени гевреци, от тези в кафявите чували и особено ако са по-сурови.Почти съм пристрастена към цигари, www.last.fm, а рамото на Сашо, точно в онзи момент, когато вечер заспивам доволна е най-топлото нещо на света.
Има обаче едно друго нещо, което всяка сутрин наливам на равни дози в чашата с гореща вода, за да се събудя също толкова доволна. Dutch Lady е кондензирано мляко и прави вкусът на утрото неописуемо вкусен. За мое голямо учудване един сърч в нета открива само корпоративните сайтове от Малайзия и Виетнам, а асортиментът е неподходящо голям за размерите на България. Млякото е бъкано с полезни вещества и е богато на протеини, калций и витамин В, а в рубриката с хранителни факти можете да откриете инфо за дневните нужди на нашия огранизъм.
Dutch Lady обикновено присъства на най-забутаните рафтове и не се намира във всяка квартална бакалия. Лесно се разпознава по синята консервна кутия, която за съжаление няма удобен механизъм на отваряне. Кондензираното мляко обикновено се предлага в два варианта- именно това, което прави от кафето ми съвсем нов експириънс и подсладено, което изглежа (а и има) вкус на смола. Така че с малко осторожност при избора няма как да не откриете мекия и плътен вкус на това да се събуждаш малко по-щастлив.
Етикети: Полезно
11.11.08
Сутринта толкова не ми се ставаше, ама толкова...Досада и повсеместна апатия. Баси, не мога повече да ходя на работа. Писна ми и искам да си тропкам с крачето и да си мрънкам…Мисля, че е крайно време вече да стана принцеса пъъък.
Ето какво отговаря Гугъл на всички момиченца в депресия и цикъл на въпроса „How to become a princess?”.
Това кралство е създадено единствено и само, за да задоволява розовите капризи на кифли като мен. В момента нацелваме намаление и за неприличната за принцеско посвещение сума от $39.9 получаваме малка сладка тиарка и сертификат за потекло. Днес нещо сайта не се отваря и се фрустрирам допълнително- таман открих начин и Съдбата ми отнема шансовете.
Друите опции са още по-меланхолични и също толкова непостижими-тридневна сватба с арабин (по възможност шейх) или ако успеете- просто накарайте родителите ви да си купят държава. Ако не става- купете своя собствена.


