Brainviolence

Еднообразието май писва лесно. И на мен така. Все ми се искат нови случки, да ми е по-шарен темплейта, да не ме лишават от опции, да имам избор. И аз го направих.:)

Щракам вчера по каналите и попадам на тази кака, Лейди Гага. Като цяло модернистично роботизирана мадама с доста дървени движения, която си показа ноктопластиката 100 пъти и я облиза поне още три...

Този е много приятен и мил герой. Но само на пръв поглед.

Норд беше малък и приличаше на плюшена играчка. Всички много му се радваха и у жените предизвикваше онзи особен писък, който издават момичетата подтискащи майчинските си инстинкти. Скачаше напред-назад, гушкаше се и заспиваше като бебе.

Сега е голям почти колкото малко магаре, но запази същия маниер. На практика това куче е пълен провал за размера и породата си. Както казва тате: „глупав е като купена овца”. Стопаните му съвсем наистина се страхуват, че ако яде ягоди може да получи червени петна по козината. Скача да ближе непознати, инкасатори и съществува потенциалната възможност да направи същото с евентуален крадец у дома. Норд е признак за това до какви фатални грешки води понякога възпитанието, глезункането и гледането на огромен полярен пес в малък апартамент, обитаван от сливналии.

В New Scientist започнах да прекарвам по някоя и друга свободна минута, когато съм на работа и ми е изключително тъпо наоколо. Днес попаднах на видео за Double Egged Egg и ми се стори смешно като си представих Double Babbied Baby или Double Foetused Foetus :):):)

Реших, че от днес започвам да списвам онлайн нова рубричка с тъпото заглавие "Дума на седмицата", тъй като не се справям успешно с въвеждането й в живия живот. Всеки понеделник и много накратко, смятам да поствам дума от групата (чуждици) неизползвани-незнайни-или-забравени слова. Обещавам си това да ме стимулира към мисловна дейност в посока синоними и избягване употребата на "ами...", "в смисъл" или "такова".

Напоследък се улавям, че си правя списъци наум и това много ми харесва. Забавно ми е да си изброявам разни неща, може би за да видя колко са много- аз съм нарцис все пак и количеството ми е важноJ

Влюбих се почти от начало, наново и без да ме интересува. Случи се като по филмите- докато стари приятели седят и разговарят и отнема точно един миг, за да разберат, че всъщност човекът до тях ги е омагьосъл. Усещането е суупер размекващо и  всъщност списъкът по-долу едва сега ще търпи истинското си допълване. Въпреки че за теб думите понякога означават малко и въпреки че колебанията не умират за 5 часаJ

      ©      Обичам те, защото ме караш да се надявам

©      Обичам да си оставям пълен пепелника, да си разхвърлям дрехите, да не си измивам чашата, защото бързам да те срещна

©      Обичам да чувам как пръцкаш J

©      Обичам да те гледам докато чистиш колата

©      Обичам да ме караш да съм спокойна. Няма друга тишина.

©      Обичам „танца с главата”

©      Обичам да ти лижа окото или да ти опитвам сополите с езиче

©      Обичам да ми казваш „добро утро, бебчо!” и това последното да не ме притесни

©      Обичам да знам, че няма да ми падне гъза ако съм слаба пред теб и цивря

©      Обичам дори костюма с брокатените нишки

©      Обичам да нямам нищо друго освен теб в главата си...Дори когато мислите са измъчващо тъжни

©      Обичам това, че тоалетната хартия у вас винаги е различна

©      Обичам да крадеш чаши за мен

©       Обичам да си спомням мейли с цветя

©       

©      ....Леле, колко много имам да ти разказвам... 

На моменти мелодията беше минорна и мисля, че би излязъл много фънки ремикс. Искаш ли да го измислим заедно?

Дали защото напоследък всичко ми беше ОК, или защото нямах много вземане-даване с интернет- факт е, позанемарих малко писането!

Но, на първо място- желая ви една още по-приказна 2009!

Тъй като ходя до Видин доста рядко, в повечето случаи се налапвам с информация за всички новости и клюки около познатитете ми. Сега няма да ви занимавам с това кой какво родил и за кого се оженил. Днес реших да поствам полезно инфо за града, инфраструктурата и местата за задоволяване на потребителския глад.

Видин вече има мол и общо взето можете да видите целия град там. Сградата е относително малка обаче, така че лица трудно се разпознават в тълпата. Помещението разполага дори с книжарница, която с голяма радост забелязах, че също е претъпкана. Повечето магазини правят гранде намаления и промоции и народа здраво се запасява и купува. Най-голямата атракция е „Пикадили”-ту на партерния етаж. Без преувеличение чаках около 30 минути, за да стигна до касата. Както казва мама, вече има магазин, в който можеш да пипнеш стоката, а не просто да посочваш през тезгяха.

Добре известно е, че Видин е много близо до две граници. Аз не преминах нито едната от тях. За да стъпите на Румънска територия с ферибота и сте с кола- пригответе таксата от 20 евра за нея и по 3 на човек (+талона на колата и застраховка) в едната посока. Трафик няма и влашките пешеходци, натоварени със сакове и чанти минаваха сравнително бързо. Ферито няма график- когато се напълни, но чакането не било повече от час. Не мога да кажа как е отсреща, но сигурно си струва.

Относително близо до Видин се намира пещера Магурата. Срам и позор- едва сега я посетих. Един приятен чичко събира по 4 лв. на човек и обяснява, че залата с рисунките е затворена за реставрация. Една малка  част от пещерата е заета от винарска изба  „Магура”. Там отлежава шампанско по уникалната бутилкова технология и природни условия близки до тези на областта Шампан във Франция. Две магазинчета в село Рабиша предлагат на заводски цени продукцията на избата, която дегустирах докато посрещах 2009. Така или иначе ако го нямате настроението, нагласата или просто сте дуумнати новата година ще си е същата като старата и нямате шанс да ви спаси и най-меката гроздова ракия. Факт!