27.1.09
Щракам вчера по каналите и попадам на тази кака, Лейди Гага. Като цяло модернистично роботизирана мадама с доста дървени движения, която си показа ноктопластиката 100 пъти и я облиза поне още три...
И аз съм поодъртяла от тогава, но едно време музиката беше малко по-различна. Клиповете имаха сценарии, текстовете бяха някак социални и контрабасът все още не беше отписан като инструмент.
Можеха да пеят на живо, с емоция в очите и го правеха.
Имаха концерти, пълнеха стадиони и поне аз още ги помня.
Носталгията ми тази вечер е към хората, които си служеха добре
с иронията, автосатирата не им беше непозната,а и не се вземаха
много на сериозно. И въпреки, че този пост не е специален сантимент
към братята от FLC, нека го посветя на тях.
...Face like a saint, suckin like a sinner...Cocaine makes you thinner, cocaine makes you thinner...