Не знам, ама все си мислех, че няма Съдба, на мен не „ми е писано” и хич не съществуват знаци. Денят ми този понеделник обаче мина изцяло под знака на Селинджър. Първо съвсем убедено, неподкупно и по съвест и сърце гласувах за „Зимата на нашето недоволство” в сайта на Голямото четене (Велика книга, е**ла си е майката просто!!!)
След известна доза размисъл реших, че трябва да пусна още един глас- за „Спасителят в ръжта”- е така, за да не се чувства Холдън дискриминиран и низвергнат.
Това, на което бяха свидетел очите ми по-късно през същия този понеделник направо утрепа и остатъците от Видинската ми надежда за спасение. За съжаление нямах с какво да снимам и поствам снимка от друг блог. Тук провинциалната ми натура, явно доста обидена, замлъква и вдъхновението остава изцяло във вашите топли и уютни софийски домове.
Публикации
